-Разкажи ни нещо за себе си.
Родена съм през 1982 в София. През ранното си детство съм живяла в Годеч и Радомир преди със семейството ми да се преместим в Костинброд, където празнувам 5-ия си рожден ден, ходя на детска градина и след това на училище. След 7-и клас уча в София чак до 2007, когато завършвам специалност Строителство на Сгради и Съоръжения в УАСГ.
-И това какво общо има?
В УАСГ всъщност кандидатствах Архитектура, защото се чувствах артистична и способна да сътвори красота, да променя живота на хората към по-добро. Може да се каже, че това, което завърших, се е случило по грешка. Интересното в случая е, че за разлика от много, попаднали не-където-трябва в УАСГ, аз не кандидатствах повторно Архитектура. Направих извод, че крехкото ми 18-годишно същество може и да не е имало усет да прецени точно каква красота съм способна да сътворя. Пък и реално няма никакво значение за какво си учил. Което доказвам след завършването с работата си 5 години като редактор и отговорен редактор в едно специализирано строително списание, преди да реша, че студентските години толкова ми липсват, че искам да уча "Ветро-енергия" или както там се превежда.
Сега, гледайки назад към обилния си студентски живот, спокойно мога да твърдя, че това е най-големия, чист и изпълнен с жизнена енергия извор на вдъхновение за мен. И отчасти се чувствам като Кърт Вонегът, с неговите хиляди разнообразни занимания, преди да стане писател, където срещал образи, които просто плачат да пишеш книги за тях. В неговия случай, естествено не са висши образования, ама той все пак не е роден на осми декември. Под щастлива студентска звезда...
-Като студентка ли започваш да пишеш?
Като студентка не спирам да пиша е по-точно да се каже - ерата преди пълния крах на хартията пред електронните й алтернативи изписвах тонове тефтери, които леля ми ми подаряваше всяка година през януари (от тези рекламните с дебели, често кожени корици, като абсолютен лукс го чувствах да пиша в тях, даже като ги преглеждам се изумявам на колко красив почерк съм била способна от кеф, че пиша в тях, а не в някоя опърпваща се след 4-тото отваряне тетрадка).
-ОК?! И на какви теми?
Пиша за това как се чувствам, за угризения, когато не уча, за събития, който са предизвикали силни емоции у мен, като например пълния екстаз от това, че съквартирантката ми ме отмъкна (без особена съпротива от моя страна) на книжарница "Писмена" точно в деня преди Адски Важен Изпит и там прекараме щастливи и прехласнати часове и така и майната му на изпита. Сега като споменах краха на хартиената ера, може би е редно да спомена, че книжарниците по онова време продаваха основно ученически пособия и офис консумативи, затова Писмена беше супер яката работа, пълна с книги, додето стига погледа.
-Е, стига си плюла хартията, де! Много хора никога не биха сменили хартиена книга за електронна!
Аз например. Веднъж подарих книгата, която четях и носех в чантата си, на една библиотека, след като бях видяла, че текстът е достъпен онлайн. Може би не съм права да обвинявам само промяната на формата, но нищо в книгата от този момент нататаък не ми беше интересно, а всичко преди това бях прочела, без да прескоча ред. Тук е редно да се отбележи, че почти винаги прескачам текст докато чета.
-По-добре разкажи какво пишеш, вместо да споделяш еретичните си читателски навици.
На този въпрос искам да отговоря хронологично. Първото нещо, от което помня систематично писане, беше един дневник, който започнах да водя в трети клас. Таен дневник, както пишеше на корицата му, той също ми беше подарък от леля. Два дни след като го получих, изгубих ключа, с което престана да бъде таен, но мисля че успях да пиша неща в него около 6 месеца, Мъчно и по малко всеки ден или през ден, или веднъж седмично. С една дума не ми беше любимо да описвам какво се е случило с мен през деня. Да ми се чуди човек как бях решила, че това трябва да се пише в дневник, но може би факта, че вече не е таен ме е възпирал да го пълня с разговорите с измислените ми приятели. По това време може би съм си извадила прибързаното заключение, че действителността около мен е скучна, защото след това винаги когато говоря по преживяно деперсонализирам случката.
В училище писах разкази и повести вдъхновени от най-обикновени неща. Като например кървавия ми отпечатък на стената на банята (при внезапно кървене от носа), който изведнъж видях като разковниче на криминална история. Друг пример е предложението на един съученик да "си пуснем мача" на телевизора в кабинета по химия, което беше отхвърлено категорично, но аз през целия час си представях какво щеше да е, ако се беше приело и пишех. Беше ме вдъхновил и въпроса "защо пиеш кафе", който като част от едно каре въпроси с програмирана в тях психологична подмолност, се очакваше да даде представа за отношението ти към секса. Последните два примера са от книга, която написах през 1999 (силно казано написах, защото краят е отворен), наречена "Двойно без захар". Друго от същия период е "Под носа на игуаната", в което действието се развива около един нулев блок, за който аз реших, че е жилищен и настаних в него учител по математика, който в процеса на действието се побърква. Истинският нулев блок, от който тръгна всичко в този случай, принадлежи на АЕЦ Козлодуй. Имаше и история за един млад господин, който се оказа прокълнат, защото отказа на една млада дама сладолед, който тя му предложи на пътя. Проклятието му включваше работа в телевизия ММ и особено неприятното състояние да си мисли, че всички жени са влюбени в него, а те изобщо да не отчитат съществуването му.
Като студентка, освен всичко, споменато досега, започнах да пиша и ситком романа "Съквартиранти", вдъхновен от живота в Студентски Град.
-Извинявам се, спрях да поемам информация след аналогията между секса и кафето и заглавието "Двойно без захар". Не мога да спра да мисля, че това е някаква ода, в която възхваляваш секса без любов.
Страхотно! Значи ако наистина се отнесеш в мислите си, може да напишеш такава ода или история за човек, който пише подобни оди. Всичко започва от нещо малко, което с помощта на въображението се разширява и в един момент е достатъчно голямо, за да се грижи само за себе си.
-Явно няма да ми отговориш какво мислиш за секса без любов...
А ти какво мислиш за шоколадовата глазура без еклерова торта?