Това трябваше да е пътепост, както казва и заглавието, но поради силното сходство с пътепис, какъвто преди повече от 20 години обещах да не пиша никога през живота си и убедеността, че трябва да си държа на думата, в крайна сметка ще бъде минисериал.
Las Chicas и екзотичния остров
Първи епизод: Las Chicas на плаж Лас Чикас на плажа нямат умора: те плуват, разхождат се, ядат сладолед, пият кафе, обсъждат световните проблеми, подкрепят местния бизнес, говорят с непознати, защитават безпомощни растения
събират камъни, обръщат камъни, слушат камъни, обогатяват съвременното плажно изкуство,
измислят позата от йога 'селфасана'
и, естествено, подкрепят неправителствената организация 'кифли без граници'.
Епизод втори: Las Chicas на паркинг
Лас Чикас влизат като с кола на паркинг, дори когато са пеша, колкото и да се удря по челото служителя, който показва като стюардеса всички нарисувани човечета по асфалта - тук се ходи, по-ясно от това няма на къде! Опитва се да бъде спокоен, защото предния ден е водил дълъг разговор с тях, че стрелките на асфалта обозначават посоката на движение. Но ние трябва да се изчакаме - казват загрижено Лас Чикас, правят си маневрата напук на всички стрелки и го гледат, сякаш е безсърдечен престъпник изпратен специално да им развали ваканцията. Минете вдясно след изхода, знам, че пише автобуси, но няма проблем да почакате там, на моя отговорност казва служителя с досада, която няма описване. Когато на следващия ден Лас Чикас се опитват да напуснат въпросния обществен паркинг през портите му за влизане, служителят безпомощно ръкомаха. След успешна маневра и престрояване Лас Чикас подозират, че този служител само ги чака да се отдалечат, за да започне да се моли на Светата си Дева от Гуадалупе никога повече през живота си да не види Лас Чикас.
Епизод трети: Las Chicas и котките
Всичко започна с един котарак, бял като от едноименния филм, който си влезе с типично за котка спокойствие в къщата на Лас Чикас и започна да си маркира всички мебели, крака и джапанки, показа на Лас Чикас колко хубаво мърка и как може да се гушка в три жени едновременно, без нито една от тях да се чувства пренебрегната.
Лас Чикас го кръстиха първо Морис, после Пурко, все на съществуващи и обичани котараци, но второто име толкова добре му легна, че в един момент всички котки в квартала се казваха така. А всички котки в квартала, май се размножаваха с просто делене, защото още на втория ден се оказа, че не стигат пръсти да се преброят. И ето, стига се до вечер номер три, в която Лас Чикас са натоварени с впечатления като керван камили. Снимки, фейсбуци, преговор на деня на три гласа, още снимки, клипове, смях. Ох, че и глад на всичкото отгоре! Суматоха ли бе да я опишеш?! И ето една Ла Чика вижда нова котка в коридора, която по бързина на рефлексите спокойно минава за дива котка, но по физиономията, телосложението и лукавия поглед
личи, че е домашна. Заети сме сега - обяснява делово Ла Чика, хваща котето през корема и го оставя пред вратата, която а-ха да затвори и котето се вмъкнало пак вътре и минава от пета на шеста скорост. Втори опит - пак никакъв успех... Трети... Скоро котето води с 5:0, Ла Чика се сеща за Фред Флинтстоун и започва да се опасява, че всеки момент котето ще я хване през корема и ще я заключи отвън. Навън е приятно, с много звезди и свеж ветрец, отплесва се в разсейващи мисли Ла Чика, докато призовава хилядите години цивилизация и научни открития зад гърба си на помощ в неравната борба. С прецизни изчисления, поставя котето на достатъчно разстояние, през твърде малък отвор на врата и мисията е завършена успешно.
Епизод четвърти: Las Chicas отиват на ботаническа Още в първото градче, където Лас Чикас отседнаха имаше ботаническа градина, която си заслужаваше да се види, заради вековното драконово дърво в нея. Те направиха план кога и как да я посетят, после забравиха, късно беше да се върнат и намериха нова ботаническа, която спечели вниманието им, че и много по-голяма от първата, на всичкото отгоре. И ето, че паркираха на паркинга пред градината и се оглеждаха любопитно, но по неведома причина блясъкът в очите беше изчезнал. Хайде да ходим на ей-тоя плаж, каза една Ла Чика, точно преди да се наложи демократично гласуване за влизането в ботаническата градина, която се беше оказала разочароваща след задълбочена проверка в интернет. Хайде! - чуват се няколко гласа със звънтящ в тях ентусиазъм и с разперените ръце през прозорците на колите по път към този прекрасен плаж този епизод приключва.
Епизод пети: Las Chicas и Ел Чико Този епизод има само край, защото началото е ясно. Ел Чико седеше на каменната пейка с изглед към плажа, който досега беше измервал с крачки, и си мислеше, че чака да му изсъхне банския, който дори не беше мокър. А очите му изтичаха, опита се да погледне другаде, но като с магнит погледа му се връщаше към Ла Чика без горно на бански. Въздъхна, напсува се сам цветущо на звучния си роден език и се опита да стане, за да загърби този плажен ден. Събра цялата си мъжка сила и първо погледна хоризонта, две гонещи се облачета, защо трябваше да са две, все пак две са и..., ок погледна към слънцето, то поне е едно, заслепи го страшно и Ел Чико тръгна с отскок и с бърза крачка, не виждайки нищо в първия момент, само си повтаряше не се обръщай, не се обръщай, не му трябваше да вижда, този път до дома го знаеше наизуст. Не можа, без да се обърне, когато въпросната Ла Чика се разсмя гръмко, дали не се смееше на него. Бързо се напсува сам още веднъж и избяга, без да поглежда повече назад. Само за да установи, че не може да избяга от себе си, въртейки се в леглото късно тази вечер, когато визуалната памет услужливо му предлагаше картина от днес, в хай дефинишън и в рамка, и го питаше дали може да я закачи на ей-тоя чеп.
Епизод шести: Las Chicas и пещерата без прилепи Вулканските пещери, както Аугустина обясни на Лас Чикас, не са като другите, защото нямат сталактити, сталакмити и сталактони или други типични пещерни образувания, които да растат в продължение на стотици години. Всичко вътре си е същото, каквото е било при формирането на пещерата, когато е изтекла ахайахой-лавата преди двеста години. Снапшот. И всичко е в пори, затова няма ехо, няма и прилепи. Е, какво има тогава? - питат Лас Чикас. Има тишина и мрак - казва Аугустина и им гаси светлините за една минута, за да почувстват пещерата като това, което всъщност е. А! Има и челюст на животно - казва една наблюдателна Ла Чика с изострени сетива. Сигурно е плъх, обяснява Аугустина, който е влязъл, но не е могъл да се ориентира, паникьосал се е и не е могъл да излезе, накрая е умрял от глад. Всички кимат разбиращо, особено тези, на които след една минута тишина и тъмнина непрогледна, вече им беше страшно. За изчерпателност, във въпросната пещера има и зала, която се казва Пералнята, защото върти като спирала и друга, която е Залата на смеха, защото само ако разказваш смешки няма да те хване съклет, докато минаваш през нея. Първата зала, в която се спира след входа на пещерата, е кръстена на фурмите, които растат пред входа, защото може би ако си си набрал шепа за гризане по пътя, точно там е логично да свършат.
Епизод седми: Las Chicas и bu-bye Едри капки дъжд падат от небето в последния ден, преди Лас Чикас да поемат обратно към ежедневието си. Плаче небето за тях, а земята се опитва да го успокои, че е поела целия им звънък, весел смях в безчетните си пори. Подсмърча небето и забърсва нос със сиво облаче, което от объркване какво да прави в тази ситуация, прави дъга. Хайде, хайде, успокой се, дай поне да ги изпратя - взема контрол над ситуацията слънцето и разбутва всички набързо, за да ги погали с лъч, преди самолетът да излети, с половин час закъснение.
Никой не иска Las Chicas да си тръгват. Усеща се във въздуха.
Една Ла Чика дори си спомня края на Карлсон, който живее на покрива: "Той отлетя, но обеща, че ще се върне".