В това упражние за писателско усъвършенстване темата е машина на времето. Имам 90 минути, за да опиша машина, която ме връща или праща в любимия ми период.
Втро упражнение от книгата на Сьорен и Мортен Елемосе "Мечта: писател". От 105-а страница, Първото беше "Защо пиша?"
На вид не беше по-голямо от мобилен телефон. Трябваше да скролнеш по екрана напред или назад до датата и часа на крайната ти цел и да сканираш ретината си, след това беше отново там и тогава, 100 метра преди финала. Клоуи захвърли машината на леглото и направи кръгче из стаята. Може би ако не беше сама в тази хотелска стая от началото на седмицата, нямаше да ѝ хрумват такива идеи. Машините на времето бяха по-популярни от тик ток напоследък. Селфи с динозавър, селфи с крал Артур, край нямаха идеите за забавление с машината. Клоуи нямаше да си прави селфи, щеше само да спре. На 15 април 1995 в 14.49 Не, поклати глава, ако тя спреше, следващия състезател щеше да стъпи върху бомбата. Тя не искаше да осакатява никого.
Докара количката си до ръба на леглото и се пресегна към машината. Ако ще се ходи някъде, трябва да е място, където може да се срещне Марк Твен. 15 март 1902 година, някъде в Кънектикът би следвало да е ок. И би следвало да има Кока-кола от оригиналната рецепта. С кока. Ок, можеше да пробва. Пространствено-времевия континиум нямаше да се деформира от две глътки кола, нали? Изкуши се да провери дали някой вече не е правил това упражнение и не е оставил пътеводител в дигиталното пространство. Въздържа се.
Скролна по екрана, датата се върна 5 дни назад, и пак, още пет и пак, още пет. Изпуфтя. Заскрлва бързо и изведнъж настъпи зимата на 1745 година. Познанията ѝ по история бяха оскъдни за този период, не ѝ се ходеше никъде. Освен може би в парка.
Ок, това бяха 60 минути с кратки прекъсвания от любопитни малчугани, които ми задаваха въпроси. Мога да си споделя мислите и чувтвата в останалите минути.
Моето лично отношение към времето и хронологията винаги е било ирационално, затова, едно такова писателско упражнение може само да ме отегчи. Затова съм безкрайно благодарна на Марк Леви и Клоуи от Une fille comme elle (2018) за отправната точка в това упражнение, която го спаси от тотален провал. Така и не я пратих на това далечно пътуване във времето. Може би защото съм пъзла.