След повече от месец съсредоточено и всеотдайно допълване и пренаписване на сцени, и неизбежното писане на тръжни документи в същото време, днес реших да не правя нищо. Полов ден, както му викахме едно време, защото от****аш всякаква работа. Но след няколко часа търкаляне в леглото с мъже в различна форма, моят отпочинал мозък пусна мухата: защо криейтив се превежда като изобретателен?
Но да се започнем от начало: след като се събудих в тих, безслънчев ден, си пуснах специалист по щастие, който твърдеше, че смисъла на живота е в настоящия момент и че не трябва да правя, а да бъда, което много добре се връзваше с идеята ми за този ден. После, обаче, се вторачи в следене на мисли и броенето им и аз му загубих мисълта.
С минимални движения, придърпах книгата, която си бях поръчала от библиотеката, докато чакам, защото имаше опашка за Звезден прах, но за пълно мое учудване, двете ми бяха заети едновременно. И от чисто любопитство зачетох първо нея, защото обикновено не чета за серийни убийства. Хубаво е написана и се спирах да си препрочитам по някой друг гениален пасаж от време навреме, например изказването, че „единственото нещо, от което човек има нужда, е това за което го бива“ в пълния му контекст. Неизбежно имаше и моменти, когато пулса ми скача на 140, и в случай че това беше скоро преди заспиване, просто превключвах на Звезден прах, която свърши страхотна работа. Началото й мога да сравня само с El libro de Eden, която вземах със себе си на всеки нощен влак, на който се качвах в периода 2000 – 2010 година и веднъж дори успях да заспя още преди да тръгнем от Централна гара.
Тази сутрин за пръв път четох убийствената книга в леглото. Разглеждаха тялото на Пенелопе, закачено на стената в коридора като произведение на съвременното изкуство. Следователят си запали цигара и усетих, че толкова съм потънала в сцената, че дори усетих миризма на цигарен дим. Отново мислено изказах възхищението си от тази книга. Изненадващо обаче тютюневия смрад продължи и по време на сцената с тичаща журналистка във фитнес зала, която се обажда по телефона. А ако теорията ми за съвършена химия между писател и читател беше вярна, в този случай беше редно да ми замирише на пот. Огледах се неловко, помирисах си пръстите и, без да трябва да съм 193-сантиметров следовател от полицията в Осло, открих че явно някой от предходните читатели беше оставил следа от вредния си навик.
И така се стигна до разговора, в който казаха че убиецът е много умен и креативен, и така се роди мухата в главата ми. Оставих книгата по физиологични причини, мухата разпери доволно криле и зажужука. Creative не значи изобретателен, защото изобретателен е inventive. Буквално ще се преведе като създвателен. Но то няма да звучи добре и ще потърсим сходното значение, което звучи добре, а именно творчески. От творя. Творя. Анаграма на тровя, между другото, някой е имал чувство за хумор. И все пак, отнесен, безцелен глагол. Творя. Трудно е да го сложиш в изречение. Подобно на ходя. Който за разлика от отивам, поставя носителя на действието в безспирен, безцелен процес. Докато отивам веднага подсеща че имаш цел и крайна точка.
Да признавам, срамно е дори за второкласник, но не мога да направя изречение с глагола творя. Не и на български. Което поне ми дава обяснение защо всички български писатели, за които се сещам, пишат по преживяно, в неразделна връзка с реалността. Творческото писане по дефиниция няма бъдеще, само настояще (специалистът по щастие от сутринта би го харесал). То е повече процес, отколкото резултат. Процес, роден от хаос и случайности, в който завършека не е важен. Поне докато не се намери подходящ глагол.