Днес се учих да пиша много къси разкази, ентусиазирана от идеята, че те може да забавляват хора, чакащи автобуси на спирки. Тази идея ме намери в мигащ на парцали момент, когато внасям повече действие и сюжетни линии в романа си Хоро. Наскоро го четох, установих, че съм го написала, спестявайки най-забавните моменти, опитах се да си спомня защо ги спестявам, не можах и реших да ги измисля наново. И точно в този момент на разгръщане и освобождаване на пространство за въображение и посрещайки всички идеи с домашно омесена пита, сол и мед, се появи зовът за кратък разказ до 250 думи.
И аз седнах да пиша за една вещица и едно проклятие. Защото обичам лесните победи. Представих си го: сядам, нареждам 250 думи за три минути разказвам за вещицата, за момичетата, за омагьосването и за това колко е лесно да се развали тази магия. И седнах да пиша, защо с вещици съм нямала честта да се занимавам. А не беше изключено да се окаже изключително забавно и успешно и да си сменя името на Вера К. Роулинг Роулинг Роулинг (като в песента).
И целия процес се оказа като опит да облека роклята си от абитуриентския бал и да закопчая ципа догоре. Казах, ок, лесната победа няма да е толкова лесна, но поне мога да натрия носа на онова в мен, което често сее присмива, че никога не оставям нещата недовър… Прекарах си героините през гората, срещах ги с вещицата, тя веднага превърна едната мацка в кон, а другата прокле с постоянен лош късмет, но това никой не го разбра, защото го написах между редовете. После, яздене, инцидент, девойката с лошия късмет с 4 счупени ребра, пукнат таз и две фрактури на бедрената кост, в пълна безизходица и коня май се опитва да я нападне. И след това развръзка. Всичко 375 думи.
Първо помислих, че се опитвам да вкарам твърде много действие в този компактен формат. След това си казах лес ис мор и се заех да редактирам. Махнах цвилене на коня от три места, отървах се от тромавия авторов текст какво става накрая, слагайки две думи по темата в устата на героинята. Така добре окастрения ми разказ започна да диша и дори се освободи място да разберем какво изобщо търсят дамите в гората и кой вятър ги довя там. Думите бяха 247 и се ухилих доволно.
Равносметката: в 375 думи разказах история в която една вещица омагьосва с кристална топка и заклинание две момичета в гората, които след това се опитват да избягат и да счупят езиковата бариера помежду си, претърпяват трагичен инцидент и когато всичко изглежда безнадеждно се спасяват.
Историята с 247 думи беше, че двете момичета отиват в гората, за да медитират в близост до дърветата и да се възвисят духовно, когато на ръба на нематериалното ги виждат като заплаха и вещицата-защитница на гората ги спира с магия. Следва паника и пълно неразбиране между тях двете, което завършва с трагичен инцидент и докато кротко очаква смъртта си девойката, обречена на вечен лош късмет, получава неочакван подарък и балансът е възстановен.
Толкова приятно се почувствах след този малък експеримент, че още същия следобед драснах още един разказ. Темата беше "В капана на времето" и аз се вдъхнових от идеята, че може да е метрологично, а не астрономическо. Седнах, писах, сложих точка, всичко 25 минути, погледнах брояча - 250 думи.
И как да не си кажа "еха-а-а"и да не се пробвам по третата тема с римуван разказ.
Ще споделя самите текстове след като отлежат и ги прочета отново през уикенда.