"Lets get wasted" е картичката, която се подава от плика си днес на стената срещу мен и мисля че идеята е чудесна. Затова ще й посветя този пост. Исках да пиша, за излишните и необходимите подробности, за разхитителното писане и убедителното рисуване, но в момента предпочитам да претупам тази тема с две дума, за да мога след това да се отдам на 5-те минути да-да композиране, които си обещах по-рано този месец.
Детайлите никога не са ми били слабост и през живота си съм развила най-различни видове филтри, за да ги държа настрана и да не допускам да ми губят времето. Затова изненадвам себе си неизразимо, четейки комикса "Рагнарок" на Один Хелгхайм (https://www.instagram.com/odinhelgheim/?hl=en за да не се бърка с едноименното произведение в подобен жанр от ДиСи или Марвел). В него контекстът беше изграден с любов и всеотдайност, които не могат да бъдат пренебрегнати. Като например селския пазар, където имаше около 7 панела с деца, които играят, хора, продаващи сушена риба, девойки, заглеждащи младежи и други, целящи единственно да изградят атмосфера. Атмосфера, в която потънах напълно, влюбих се във всеки образ, смях се на всяка шега, дешифрирах руни с часове, за да разбера какво пише абсолютно навсякъде(включително на инструкцията за строене на кораби), прелиствах напред и назад и после пак напред, препрочитах пасажи по сто пъти.
Тоест обръщах внимание на всеки детайл и вече не мога твърдо да трърдя, че никакви детайли не ме интересуват, въпреки че по правило е вярно. Дори бих си позволила да споря с дефиниции, като кажа, че това не са подробности, а жизненоважна информация, въпреки че ако вместо комикс, Рагнарок беше книга, написана от Айн Ранд, аз като нищо бих прескочила цялата трета част, без да я чета, както всъщност направих с Изворът.
Мигар си нямам друга работа, приятели мои?! - питам с трепереща на устните ми потайна усмивка.
И сега, преди да се гмурна в да-да-исткото си начинание, ще вмъкна един безплатен въпрос към всички споделящи читателските си преживявания с идеална цел - опитвали ли сте се някога да пишете ревю на книга в същия стил, в който е написана тя?
Целта ми не е нито възвишена, нито пошла, между камък и галактика гадая откритите замисли на предсмъртно канапе. Хиляди еднозвездни галактики отричат калорийния дефицит на модерния свят. С години мисълта тънее като портокал в яркочервена аналогия, налагаща ирационално просветление на плътните маси от блед прах. Този прах изостря моливите на времето, зеещи пусти в безсмислен миг от светлина и раззточителство. Самотен и ням. Като песента на загубения в небето крокодил, продал кожата си мени, но нрава никога. Когато се люшне по Млечния път, позорът ще бъде обичайно
предизвикателство с неочакван край.
Comments