Както обещах в предходния пост (ето линк Интер вю (erasilvertongue.wixsite.com)) в рамките на 50 дни, ще търся интервюта, които смятам за пълна загуба на време и ще дам шанс на смели и озадачаващи отговори да се промъкнат измежду безсмислените и/или неадекватни, а понякога просто излишни въпроси. След акто вече го обсъдих надълго и широко, нека да започна точно с Дейв Грол, ето и оригинала на интервюто Dave Grohl: The Interview | 7.30 - YouTube
Редно е да призная отначало, че много повече харесвам да започваам неща, отколкото да ги довършвам, дори и да са посветени на светлата кауза борба с бездарието и излишеството. Така че, в най-добрия случай ще отговоря на два три-въпроса.
Сигурно е фантастично да се завърнеш на сцена след пандемията?
Самата сцен е нещо фантастично. Защото винаги, когато излизам на нея се чувствам като малко дете, на което се дава цялото време на света, за да играе с любимата си играчка - и то се превръща в мощен генератор ан щастие. На сцена сме само, за да покажем колко се кефим на това, което правим. И да си представяме как хората в публиката ни възприемат през цветните стъкълца на собствения си опит и също се чувстват щастливи.
2. Едно от възхититтелните свойства на музиката е, че събира хора с различни възгледи.
Всяко изкуство е любов, емоция. А любовта и емоциите са привични на човека. Доста смятат, че емоциите са вибрация, енергия или електро импулс. Не съм специалист, но знам, че състоянието в което пиша песен, си намира "приятелче" в човека който ме слуша. Който ем слуша разпознача чувството, защото музиката руши концептуалните прегради.
3. Като дете сам си избра барабаните. На какво се упражняваше?
Имахме буркани с царска туршия и ягодово сладко в мазето. Аз тайно ги вадех, аранжирах и млатех с две близалки чупа-чупс.
Commenti