Не мога да не забележа, че заглавието изглежда като "Мъжът и жената интимно", но това си е ок. Ако има едно нещо, с което безусловно трябва да се свикне, то е, че идеята я имало много преди да се появиш ти. Независимо каква е.
Забелязах, че след като поставих завършения-си-незавършен ръкопис под карантина, докато жъна и балирам с комбайна отзивите на невинни читатели, хиляди идеи се развърлуваха из главата ми. И разписвайки ги, с никаква друга причина или цел, освен удоволствието от писането, се улових, че на места малтретирам текста с любими фрази от договори, в по-големи количества, отколкото би се сметнало за "чаровно".
И тъкмо бях на път да изригна в самоирония, преувеличавайки въпросното наблюдение, сякаш от това ми зависи живота, когато ми попадна изключително интересен, рядък текст.
И понеже е изключителен, интересен и рядък, е редно да разкажа по какви неведоми пътища е стигнал до мен. Може и да не е редно, всъщност, но аз изпитвам нужда да споделя. Дори да се опитам да се оправдая.
Намерих го в книгата "До моята любов", която е изградена от любовни писма от интересни хора като кралица Виктория, Моцарт, Астрид Линдгрен и др. Дълго се колебах преди да я отворя, защото всички злодеи в книгите, си врат носовете в чужда кореспонденция. И защото никой не е питал авторите дали дават позволението си за публикуване на текстовете. Сетих се и за авто-не-автобиографията на Принс, при създаването на която, поради горчивия си опит с Уорнър, той е пожелал да има право да изтегли книгата от глобалния пазар моментално, ако сметне, че тя вече не го отразява. Но скоро след това престава да бъде жив, а недовършена му книга -преразказ с елементи на разсъждение и оригинални бележки от полето на черновата, поема по пътя си да радва феновете.
Любопитството ми надделя, когато разбрах, че има и писма от Джеймс Джойс до Нора Барнакъл. Представих си потока на мисълта (това така ли се превежда?) в цялата му груба, първична прелест и... ето как зарових нос в личните неща на хората, които изобщо не ми влизат в работата.
Книгата започва с най-старото любовно писмо на скандинавието, написано на руни върху тресчица, нейде около 1300-ата година и юридическата коректност в него впечатлява на фона на изброените ограничения.
"Ховардр праща на Гудни Гудс поздрав и своето приятелство. И с пълна воля моля за ръката ти, при условие, че няма да бъдеш заедно с Колбеин. Премисли плановете си за женитба и ме уведоми"
留言