В последните три дни ми попаднаха пред очите толкова безумни текстове озаглавени Защо аудиокнигите са по-добри от книжните?, Мамене ли е слушането на аудиокнига?, Аудиокнигите са за тези, които не могат да четат, че в мен се надигна силно мнение, от което искам да се отърва.
Странно е, че в главата ми все още се пръкват такива мнения, т.е мисли, които си гонят опашката в недоволство от нещо, което не могат да променят.
Но ето и силното мнение, както обещах: Сравняването на хартиени книги с аудиокниги, в стремеж да отриеш кое е по-добро, е безумие.
Съвсем честно не проумявам какво печели човечеството, ако се докаже по неопровержим начин, че едното от двете неща, които се сравняват по такъв безумен признак е по-добро?
И сега, след като умишлено прекалих с употребата на ‚безумие‘ и производните й, да се върнем към смислените формулировки като ‚защо обичам‘.
И не говорим за причината, а само за повода.
Пет повода да обичам аудиокнигите са:
1. Люлея се бясно с книга на хамак, без буквите да се мажат,
2. и си представям звездите зад облаците на небето над мен.
3. Представям си също, не по зле, отколкото при четене, героите от книгата, които седят на диван и говорят за снимки.
4. Харесват ми трите секунди тишина, след като той слага ръката си на устата й,
5. и модулациите на гласа на Джейкъб Морган.
Comments