Въпреки, че ми се щеше да бяха Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада. С тези формули на щастието май никого не мога да направя по-щастлив, за разлика от историята за тримата чудаци. Но поне открих, че не съм единствената, измислила формула за щастието. И, естествено, трябва да защитя труда и откритията си и/или да оплюя конкуренцията.
Как така пак се присетих за тая глупост ли? Ами никаква вина нямам в случая. Търсех си четиво, посветено на емоциите, защото се вдъхнових от думите на Джина Рипън, че колкото и добре да се справяме с нещата, ние, хората, още не сме еволюирали достатъчно, за да гледаме трезво на емоциите си. А страхът от разочарование и физическата болка делят общ нервен център в иначе така умните ни глави, т.е. поради този еволюционен недъг, лъжем тялото си, че ни боли, когато сме си здрави, читави и пълни със свежи идеи.
Та реших, така и така имам повечко свободно време тия дни, що не се пробвам да еволюирам над това унизително ограничение. И се зачетох в първата срещната статия за емоции, която, към края си, изсипа формулата на щастието, според автора на книга на тая тема, но няма да изпадаме в излишни подробности.
Неговата формула е:
Щастие = Любов – Страх
Веднага щом преодолях недоволството си от факта, че не съм единственият автор на формула на щастие, (крачейки бодро по еволюционната пътека :) си казах „Елате повече!“.
И открих още два варианта.
Щастие = Събития – Очаквания
Щастие = Реалност / Очаквания
И за да е пълната картината, припомням и моята формула на щастието:
H = C/E + k*sqrt( O)
където
H (happiness) е щастието
C (contribution) е приносът на действието ти към това света да е по-добър
E (effort) е усилието, вложено в действието
О (opinion) е признанието, което получаваш от околните,
к е кофициент за необходимост от признание от околните.
Подробности как се е пръкнала тук: https://erasilvertongue.wixsite.com/veraangelova/post/%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE
Като непоправим почитател на лесните победи, мога моментално да разкарам формулите тип „нещо минус нещо друго“, защото това е уравнение на права, а щастието е редно да следва крива, иначе нищо няма да научим от този живот. А последната мога да я разкарам, защото при отрицателни очаквания, колкото и вълнуваща реалност да те сполети, все си нещастен (т.е + / - = -)
Но нека да пробваме емпиричен подход. Да сметнем моето щастие от изяждането на най-вкусния на света десерт, със сочна марципанова основа, богата сърцевина от карамелизиран бял шоколад в мек и въздушен белтъчен крем, залети с млечен шоколад, поръсен обилно с леко препечени, нежно хрупкащи бадеми.
Работим с формулите по ред.
Щастие = Любов-Страх = 100 – (0;20) = (80;100)
За по-голяма пълнота на картината, реших да отчета потенциалния страх от напълняване, проблеми със зъбите, окапване на любими дрехи или че евентуално ще ми стане твърде сладко и няма да мога да го изям целия.
Щастие = Събитие – Очакване = 100 -100 = 0
Не за първи път ям този десерт, затова очакванията ми са съвсем реалистични. Но според тази формула не съм заслужила никакво щастие, след като очакванията са базирани на опит. Т.е. единственият начин да съм щастлива от малките, естествени неща на света, е изкуствено да си занижавам изискванията към тях.
Щастие = Реалност / Очакване = 100/100 = 1
Предполагам тази единица може да се тълкува като абсолютно щастие. Но все още дразни факта, че ако бях очаквала да си го изтърва на паважа и въпреки това го бях изяла, щеше да бъде:
Щастие = Реалност/ Очакване = 100/(-20) = -5
С други думи веднъж настроена тревожно, каквото и да направя, няма щастие за мен.
С моята формула има няколко подхода. Вариант 1 приема, че има някаква, макар и минимална полза за света от това, че ядеш десерт (не се хвърля храна, оценяваш труда на сладкаря, изпълваш тялото с енергия и мозъка със захар) и резултатът е безкрайно щастие:
H = C/E + k*sqrt( O) = 0.05/0 + 0 = безкрайност
Но можем да бъдем и радикални, приемайки, че с ядене на десерт изобщо не променяш света:
H = C/E + k*sqrt( O) = 0/0 + 0 = неопределеност
Неопределеност. Може да е щастие, може и да не е. Може да заблуда или илюзия. Може да е пълна загуба на време. Или деградация.
Остава въпросът: Имаш ли полза от щастие, което не прави никой друг освен теб щастлив?
Comments