Леко празнично

И тъй насред чудната, студена, тъмна и ветровите в далечните северни страни коледна ваканция, аз се зачетох в едни миналогодишни разкази и за най-голямо учудване открих, че един от героите се казва Стефан.

Този разказ е моят поздрав към всички именници тия дни и всички, които се сещат за тях.

Хороскоп

Седмицата започна с обичайния ритуал за Виолетка.

Църковни камбани с мелодията на Одата на радостта за аларма.

Препечена филийка с нанометър масло размазано отгоре. Сварено яйце, поръсено с черен сусам вместо сол.

Студен душ също беше част от ритуала. След като Бетовен я издърпваше от леглото в неконвенционален аранжимент, Виолетка винаги, почти механично, отиваше в банята за мотивационното сутрешно къпане със студена вода. Целта на тази част от ритуала беше да направи деня ти прекрасен.

Идеята за студения душ не беше нейна. Беше гледала интервю с вокалиста на Кримсън Джакетс, в което той с широка усмивка на лице и дълбок глас споделя, че започва всеки ден с леден душ, за да може независимо какво му се случва след това, то да направи денят му по-добър. В подкрепа на думите си беше разказал и убедителна дзен история за задръстване, което загубило способността си да генерира неприязън и нетърпимост, след като денят е започнал с ударна доза дискомфорт. Вокалистът разказа и за посещение на кафене, където в горещ летен ден климатикът не работи. В този случай той отново бръкнал в торбата със стоически събрана утринна свежест и като резултат създал позитивни емоции, които пръскал като с пулверизатор в нажежената обстановка.

За Виолетка беше от първостепенна важност да не генерира негативизъм с действията, нито с мислите си. Беше убедена, че хвърлянето на грозни думи и чувства нахалост в живота беше поне толкова вредно, колкото замърсяването на океаните с пластмаса. В крайна сметка каква е разликата – и в двата случая бълваш боклуци, които съсипват живота. И все пак толкова много хора несъзнателно го правеха, че въздухът трепереше от омраза в целия град. Но тя искаше да бъде различна. Да помага на слънцето да огрява мрачните тъмници, в които хората затваряха душите си. Да бъде като нежното чуруликане на птичка, която не се влияе от това дали някой я слуша или не, но неизменно кара ценителите на красотата да се усмихнат. Да израства, чрез доброто в себе си и да не обръща излишно внимание на конфликтите и напрежението.

Виолетка облече широка безформена рокля с бързина, която само един леден душ може да ти даде. Отвори прозореца на кухнята и седна да закусва с компютър пред себе си. Целта му обаче не беше бърза и пълноценна връзка със социална платформа или електронна поща. Това не влизаше в сутрешния й ритуал. Компютърът беше връзката със персоналния хороскоп, генериран по датата, часа и мястото на раждане, имена на родители и точен адрес от любимия на Виолетка сайт за невидимото и непознатото. Препечената филийка изхрущя, последвана от кликане на мишка и тежка въздишка. И позитивна проповед наум. Трябваше да приеме момента, бе да му се съпротивлява, без да спори с несправедливостта. Не биваше дори да нарича несправедливостта така. Все пак осъждането беше безпомощен писък на ограничения човешки мозък в знак на протест срещу нещо, което просто е това, което е. Безсмислен протест. Безумие.

На това учеха Виолетка семинарите за личностно развитие и духовно извисяване, покани за които й пращаше същия този сайт, който сега се извиняваше, че е недостъпен. Как така няма да е достъпен? Гневът се загнезди в нея и тя му каза „Гняв, виждам те, усещам те, но няма да ти обърна внимание, защото знам, че не искам нищо, от онова, което можеш да ми предложиш. Въздъхна пак като извинение, че разваля ритуала и отвори фейсбук-групата „Присъствие на Духа“, която за пълна изненада стоеше безмълвна по повод на безвъзвратно загубения просветляващ сайт. Виолетка затвори с рязко движение лаптопа и загриза нервно кожичките на ноктите си, зяпаща с невиждащ поглед нагризаната филия и странно декорираното яйце.

„Пак заповядай – изхили се просташки гневът. – Пробвай да дишаш дълбоко и да не мислиш за нищо, ако искаш. Аз залагам петдесет кинта, че няма да ти се получи.“

Виолетка направи кратка пуфтяща разходка до чешмата, от която пи чаша вода и когато се завърна при закуската си със спокойствие, което наричаше душевно, си потърси друг хороскоп за деня, смачквайки яйцето на две хапки. Първата вълна резултати се оказа напълно незадоволителна. Хороскопи писани от автори на посредствена проза, наричащи себе си астролози. Виолетка имаше нюх за истински хороскоп и се опита да насочи търсенето си към резултатите, на които се надяваше. След не особения успех и на втория опит, и преди Гневът да се завърне, тя си потърси хороскоп на руски, въпреки минималните си познания по езика. С удоволствие откри, че много от сайтовете, които търсачката намери, бяха духовно и окултно ангажирани на различни нива, включително ведически. С оскъдните й познания по руски, й отне известно време да намери сянката от звездната карта върху собствения живот. Когато успя, й беше трудно да го разбере, но поне беше стабилно завърната в позитивния си център след краткия неочакван изблик. Потърси помощ от сайт за превод. И прочете:

„Днес ще претърпите инцидент, който обаче ще има благоприятни последствия в дългосрочен план. Опитайте се да не се вторачвате в самия инцидент, а не забравяйте, че всяко лошо нещо има и положителна страна. Моля обърнете внимание, че ако искате да използвате преносим принтер, моля не натискайте тази опция отново. Обикновено това е само една от най-важните характеристики, но една от най-важните характеристики на този процес е да създаде нова, която се основава на състоянието на даден файл.“

Един бърз поглед към съдържанието за превод я убеди, че има някакъв бъг в системата, който и беше отнел смисъла на края на хороскопа. И в същото време отчете, че редовното време за закуска е изтекло преди 15 минути, което означаваше, че тя беше на път да закъснее за работа, ако не побърза. Довърши си тоалета като на състезание, влезе обута в хола да си грабне нагризаната филия. „В събота ще почистя основно“, успокои съвестта си, която недоволно напомняше за нарушаването на правилата на дома.

Асансьорът не работеше от седмица и Виолетка изтича надолу по стълбите. „Внимателно, да не се спънеш“ – предупреди я инстинктът й за самосъхранение, приел думите от хороскопа като сериозна заплаха за оцеляването. Частта с инцидента, не тази за преносимия принтер.

Виолетка поклати уверено глава, опитвайки се да си спомни истината за притесненията, която беше научила от лекцията по съзнателно присъствие миналата седмица. Казваха, че мозъкът генерира емоции на базата на измислици, но го прави със същата убедителност, като когато генерира на базата на факти. Затича се по последните стъпала, за да се противопостави на неадекватната намеса на мозъка си.

Стигна до Бизнес Парк София с метро, като пътьом отново се скара на мозъка си, които на всяка станция й предлагаше нов апокалиптичен сценарий, започващ с атентат…или авария…или земетресение…или атака на извънземни… или смяна на вероятностното поле.

Работеше в „Човешки ресурси“ като Експерт Подбор на Кадри и това, което я караше да ходи с удоволствие на работа беше, че цветята в голямото опън-офис пространство, които сутрин поливаше, бяха отрупани в цвят целогодишно.

Беше спокоен ден на работа. Никой от колегите й не коментира злобно закъснението от 15 мин, дори не я отразиха, когато се извини. Доста от тях си прекрояваха работното време, както им е угодно, но в единствения досега случай, когато беше закъсняла с половин час, й се беше наложило да се оправдава още толкова. Това не беше справедливо. Емилия, която почти й скочи на бой тогава, миналата седмица дойде в 11, защото спукала гума, а на следващия ден си тръгна веднага след обяда, защото беше разбрала, че едно от растенията в жилището й е отровно за котката. И заради концерт си беше тръгвала по-рано Емилия, сети се Виолетка, и то дори не на Кримсън Джакетс.

Не биваше да й позволява да я кара да се чувства като петокласничка с онова закъснение, скара се на себе си Виолетка. Следващия път щеше да закъснее с гордо вдигната глава. И да влезе като царица, да попита наперено „Нали никой не ме е търсил, трябваше да заведа зайчето на сина ми на ветеринар?“ И след това да обясни още по-наперено, че това че няма син, камо ли негово зайче, не е нещо, което не може да се промени от днес за утре…

Или просто нямаше да закъснява.

Зарови поглед в кандидатурите за вакантното място на Специалист Поддръжка. 102 на брой, подредени прилежно в папка след изтичането на срока за кандидатстване миналия петък, Виолетка не искаше да ги чете. От специалистите по поддръжката се очакваше да местят мебели насам-натам из опън-офиса, да свързват увиснали жички и да продухват тръбите на вентилацията при нужда. Очевидно, ако можеха да пишат ангажиращи мотивационни писма, щяха да работят нещо друго! Кой некадърен, непрокопсан, ненормален, префърцунен олигофрен с преекспонирани, болни амбиции беше решил да им го иска!?

-В‘летка, може ли да дойдеш за малко в моя офис?

Както си седеше и пренареждаше омразните неграмотии, кръстени ‚мотивационно писмо‘ без дори да ги отваря, Виолетка подскочи на стола си като чу гласа на своя шеф. Ами ако беше казала на глас, че е олигофрен? Все пак толкова разпалено си го мислеше…

-Разбира се – направи опит да се усмихне с цялата позитивност, която отново се сети да призове. -Веднага или…?

-Да!

Размина погледа му, който беше като на човек, когото току-що са обидили с поне пет неприятни епитета. Но да става каквото ще. Ако я уволни, това определено би било инцидент, който в дългосрочен план щеше да има благоприятни последствия. Но сцената би била неприятна, ще се генерира ужасно количество психологически боклук. Толкова грозни думи, пуснати на свобода. Тя трябваше да ги улови и трансформира, преди да накацали върху невинните дечица в парка.

Вдигна високо глава и влезе в кабинета на шефа си, затваряйки бавно вратата, за да си даде време да вдиша и издиша дълбоко няколко пъти.

-Виж с‘я, В‘лека, изникна нещо адски спешно и ще трябва да те помоля за една услуга.

Той сновеше като тъкаческа совалка напред-назад пред бюрото си, зави й се свят да го гледа.

-Да, слушам…

-Не е нищо страшно, даже за теб ще е добре, само не се стряскай, нали разбираш?

Не. Не разбираше. Гласът му беше изтънял и писклив, а думите редеше с бързина на рапър и с езикова култура на създател на чалга-текстове.

-Трябва да кажете за какво точно става въпрос и ще видя какво мога да направя – отговори тя бавно и ангажирано, представяйки си всички лектори по присъствие и осъзнатост наредени в две редички да я аплодират.

Той спря безумните си тегели и я загледа. Дали не му беше предала от собствения си душевен покой? Лекторите във въображението й можеше да станат, за да я аплодират на крака.

-Става въпрос за едно обучение в Женева, за което малко прибързано се записах.

Виолетка трепна. С удоволствие щеше отиде вместо него, ако той не можеше.

-Мислех че е за един ден, то било за три седмици. И моя шеф получил една сметка… мани-мани, много объркана работа и в крайна сметка ще ида де, после ще оправяме разходите и ще видим как ще продължа, но ми трябва някой да върти офиса, докато ме няма. Та предлагам ти да ме заместваш, защото си най-съвестна от всички. Какво ще кажеш?

-Какво точно се изисква от мен?

-Нищо особено: да ги строяващ, да не са като мишки, когато котаракът спи. И да им разпределяш новите позиции за подбор.

-От другите отдели знаят ли, че ще трябва да се обръщат към мен когато имат вакантна позиция?

-Бра‘о, В‘летка! Много си отракана, изобщо не съм сбъркал, като избрах тебе. Направо си готова за шефското място. Ще им кажа на всички да търсят теб и ще наглася всичката поща да се препраща до теб. Нали приемаш?

-Приемам – отвърна с усмивка Виолетка и си представи как още утре тупва папката със 102 мотивационни писма от кандидати за Специалист Поддръжка на бюрото на Емилия и се заема да напръска листата на цветята в шефския кабинет.

-От другия понеделник до края на месеца – уточни шефа.

Значи другия понеделник щеше да тупне тая отврат на бюрото на Емилия. Сети се да попита не би ли било уместно в тази последна седмица да имат няколко срещи, в които той да и обясни как да подбира приоритети и какви са особеностите на новите й клиенти, за да е подготвена да работи с тях. Шефът каза „добре, айде в петък ще ти разкажа“ и тя трябваше да се върне към задълженията си все едно нищо не се беше случило.

Но нещо се беше случило, всичко се беше променило. Заместването на шефа значеше, че тя може да стане шеф, а от това печелеха всички. Особено кандидатстващите за Специалист Поддръжка, от които в бъдеще щеше да се изисква само стаж и препоръка от бивш работодател. „Емилия, – написа на екрана – моля поеми работата по вакантното място за Специалист поддръжка. Линк към кандидатурите: тук.“

Задраска ‚лия‘,за да остане само ‚Еми‘. Прочете го, стори й се съвсем на място и много делово, без излишни глупости. Можеше да й го прати още утре. Или по-добре в сряда, когато Венера излизаше от ретроградното си движение. Зачете се как най-добрите лидери разхвърлят задачи между подчинените си. И работният ден се изниза като кратък миг.

Не й се прибираше вкъщи след работа, искаше да сподели усмивките си със света. Обади се на Лора. Не бяха точно приятелки, но се изслушваха. Лора кимаше възхитено на преразказаните лекции по личностно развитие, Виолетка дишаше дълбоко и редеше заучени фрази за успокоение на терзанията на Лора в пост-семейния живот. Лора всъщност беше кадър, който Виолетка беше набавила за компанията си, след особено приятно и за двете интервю. Обядваха заедно няколко пъти в първия месец на Лора на позицията и след това започнаха да се виждат и на кафе от време на време. Виолетка веднъж беше детегледачка на сина на Лора, когото хахавият му баща беше доставил извън уговореното време, а Лора вече беше планирала ходене на балет с приятел. Виолетка не можеше да забрави, че се беше върнала от този балет в 3:15 след полунощ. Затова си направи план как да реагира на евентуални следващи покани за гледане на дете, въпреки че нямаше какво да му се гледа – малкият стоеше в стаята си през цялото време и пишеше домашни, излезе само за да вечеря и да си измие зъбите преди лягане.

Виолетка имаше истински приятелки от курсовете по присъствие, и от гимназията, и от университета, но само в Лора гореше искрата на амбицията за шеметна кариера. Другите бяха или всеотдайни домакини и майки, или йоги-поетеси, за които материалният свят беше неудобна пречка по пътя на духовното развитие.

Влезе в един малък сутеренен бар, където звучеше Аланис Морисет и поръча маргарита. Барманката завъртя очи. След работа се пие бира, за Бога. Виолетка също завъртя очи: беше се сетила за филма Коктейл и съжали, че от другата страна на бара не беше Том Круз.

С готовия коктейл тръгна към една маса близо до прозореца, с еротичен изглед към улицата, която си беше харесала още при влизането, но за нейна изненада там сега беше седнал възрастен мъж с каскет, кога ли се беше успял да се промъкне… Докато се озърташе полуадекватно с чаша в ръка, телефонът й изписука от ново съобщение и Виолетка се върна на бара.

Лора пишеше, че са я задържали в офиса, Виолетка отвърна с усмихнато човече и отпи от коктейла си. Представи си какво ще й каже, като дойде „Няма да повярваш, мила, ще работя като щеф отдел от другия понеделник за три седмици.“

Не звучеше достатъчно шеметно.

„Мила, престраших се най-накрая. Поисках си пробен период като шеф на моя отдел и ми го дадоха, започвам в понеделник. Ако се справя добре, ще говорим да остана за постоянно.“

Това беше лъжа, но благородна. Лора щеше да ахне. И после със сигурност щеше да я просветли в малките тайни как да се справи добре. Чалъмите на занаята, така да се каже. Едва ли са кой знае колко… Не е изключено да беше достатъчно да се справя зле със собствената си работа, когато трите седмици изтекат, за да остане шеф отдел за постоянно. Сега, докато чака, имаше време да измисли хубави въпроси към Лора, която беше Лидер Екип. „Как даваш задачи на някой, който не ти е приятен?“, „Какво правиш, когато не са си свършили работата и изкарат глупави оправдания?“

Барът вече беше пълен, забеляза, когато един мъж я попита дали може да седне до нея. Мило от негова страна, след като нямаше къде другаде да седне. Беше красив. Какво ли е усещането да си шеф на красив мъж? – върна се към централната си тема Виолетка. Ако останеше на позицията, щеше да назначи някой такъв да я замества на освободеното място на Експерт подбор на кадри. И щеше да го привиква всяка седмица да се поти от притеснение в офиса й.

Лора прати съобщение, че тръгва от Бизнес парка. Вече бяха изминали 40 минути, барманката прибра празната чаша от маргаритата, а Виолетка съжали, че не беше започнала вечерта с едноименната пица. Стомахът не беше съвсем доволен. Върна „Чакам те с огромно нетърпение“ на Лора и прибра телефона в джоба си, забелязвайки, че главата й силно протестира при навеждането към чантата. Нищо, сега ще си поръча вода и тя ще помогне много.

Точно когато реши да махне на барманката, тя, жужаща като пчела около многобройните си клиенти, тупна една нова маргарита пред нея, като със същото движение на ръката извади две халби изпод бара и те затракаха в ръката й по пътя към машината за наливна бира. Виолетка дори не успя да протестира в този водовъртеж от действия. Само гледаше стреснато и чакаше удобен момент да хване окото на барманката. За да й каже, че е сбъркала тази чаша. Нормално е в такава суматоха.

Мъжът до нея й каза нещо, тя не чу какво. Чак сега забеляза колко шумно е станало – трябваше силно да напрегнеш слух, за да чуеш Аланис. О-о-о, дори вече не беше Аланис, а Мередит Брукс.

-За Вас е. От половин час се чудя как да започнем разговор, а Вие сте така красиво отнесена в мислите си.

-О-о!

Виолетка се дръпна малко назад, сякаш да прецени дали той не е заплаха за сигурността й.

-Наздраве? – вдигна въпросително вежди той.

-Да – смънка глухо тя и вдигна чашата си.

Отпиха.

-Аз се казвам Стефан.

-Виолетка, приятно ми е.

-Удоволствието е изцяло мое – и той целуна подадената му ръка. Мргаритка се усмихна, дърпайки свенливо ръката си обратно. Курсовете по присъствие на духа и личностно развитие сякаш не казваха достатъчно за това как да се държиш правилно, когато си обект на разпалващо любопитството внимание в шумен бар.

Но любимата песен я спаси. От цялото творчество на Мередит Брукс (за което много хора погрешно си мислят, че се изчерпва с песента Bitch) Виолетка харесваше най много Birthday.

-Кога е рождения ти ден? – попита Виолетка, почти едновременно с музикалния фон.

-Трети октомври.

-Везните не трябва да се влюбват в Овен – каза по инерция тя. Толкова много информация на тази тема имаше събрана в главата й, че тази най-отгоре на купчината просто се повлече надолу, карайки Виолетка пурпурно да се изчерви, когато се чу какво каза. Притеснението я накара да скочи от мястото си, но преди за побегне панически, той я хвана за ръката.

-Ако ти си зодия Овен, съм готов да поема рисковете.

Каза го, гледайки я, сякаш се познават от деца и досега се е чудел дали моментът е подходящ.

Виолетка се свлече бавно на стола си, усмихна се, извини се за неуместния коментар и потвърди, че е овен от 14 април, родена на Цветница, оттам и името.

-Неделя. Деня на Слънцето – каза той. – Смея ли да предположа, че затова носиш гривна от тигрово око?

Пръстите му се повъртяха около въпросната гривна от малки кръгли мъниста.

Виолетка кимна. Той сподели, че е дизайнер на бижута от естествени камъни. Тя си премълча занятието, но заслуша с внимание хипотезите му кои камъни биха подсилили естествения й блясък и чистота. Попита кой камък ще я направи влиятелен лидер. Стефан предположи, че това ще е комбинация от зелени камъни, усилващи женствените вибрации. Не бива да бяга от себе си, допълни, тя е една прекрасна, амбициозна жена и каквото и да работи, осезаемо е много по-активна от колегите си. Излишно е да се опитва да бъде още по-активна. Но може би има нужда от вълшебните вибрации на камъните, за да отпусне и развихри в пасивността си.

Трудно й беше да мисли за пасивно вихрене, предположи, че може би той просто е предубеден да отбягва по-дейните жени.

Като ценител на красотата, не би си позволил да отбягва някого поради такава наивна причина, защити се той и вдигна тост за красотата, която изпълва очите му.

Когато от тон-колоните в бара тръгна What will happen if we kiss, те вече знаеха отговора. Виолетка се разсмя на импулсивността си след това. Само с поглед се разбраха, че имат нужда от свеж въздух и разходка. С весел глъч и почерпен кикот вървяха към вратата, тя закачена за лакътя му.

Вече беше забравила за Лора. Щеше да е прекрасно ако и Лора беше забравила, но тя изникна в рамката на вратата.

-Аз мислех, че няма д-да д-д-дойдеш – заекна Виолетка.

-Личи – изсъска в отговор Лора. – А аз си изпочупих краката да бързам, чак обувка скъсах!

Виолетка въздъхна съчувствено и погледна надолу, Лора по инерция показа разлепената подметка на върха на кафявата си обувка и поклати неодобрително глава.

-Съжалявам. Ако искаш да се върнем вътре? А между другото това е… - Виолетка посочи кавалера си.

-Айде стига вече! – Викна силно Лора с лице, изкривено от дълбока обида. – Това е бившият ми мъж.