Взех си отпуск, за да завърша един роман, но след мъдро включване от страна на Хорхе Луис Борхес, толкова си повярвах, че съм автор денонощно, че вече си представям как Ласе Шерм Троле, в цялата си бляскавост, ми взема ексклузивно интервю. И последната брънка от веригата, след която литературата в живота ми днес се разтрепери като мараня над горещ асфалт - с една приятелка се скарахме за мъже в най-преносния смисъл.
Почвам отначало - как се планира литературна ваканция? Планировката е елементарна - вземам си отпуск и разчиствам място вкъщи ексклузивно и само за писане. Хвърлям бързо във въздуха идеята, че всеки един от свободните дни, няма да правя друго предумишлено нещо, освен да чета и пиша романа си. И както я хвърлям, вятърът я понася нанякъде и само след миг се изгубва от поглед. Идеята е доста неузряла, за да се изпълнява в този си вид, но внасянето на достатъчно писане, писатели, думи, четене, писане и четене и писане в живота през изминалите три-четири дни, ме отвежда право на пилотната среща на литературния клуб "Всяка книга за 6 минути", където обсъждаме мнения и преживелици с разказа "Приятел в нужда" на Съмърсет Моъм. Действието се развива в Кобе и ние неизменно ядем суши, защото всяка идея, дума или действие има истински смисъл, само в пълния си контекст. Текстът претърпява пълна литературна дисекция и даже изпадаме в интимни подробности кой коя дума е проверявал в речник и колко е кокетен превода на български.
И тук, въпреки, че по план трябва да напиша как се сдрънкахме за мъже в най-преносния смисъл, тъй като хронологически пасва идеално, вместо това ми идва думата "драка". Това защото както си говорим за нещо съвсем конкретно и изведнъж се споменава превод, тая дума се закача на драката и трябва да минем през "Любов по време на холера", "Кучешко сърце" и четена на Макбет на глас, преди да успее да се откачи.
Но да, мъжете, за които се сдрънкахме, са Мистър Дарси и Хамлет.
Литературният клуб сред смях и закачки се сдобива с изобилен арсенал от слогани, започващ от "for those about to read, we salute you", минаващ през "we will, we will read you", "I like to read it, read it", "somebody find me some novel to read", can't you read a book tonight", "another one reads a book", " to read, gives me what I need" и нарастващ експоненциално с времето.
Повече за самата вакнция в образователното видео, и остана време и място само за ексклузивната ми мечта с Ласе Шерм Троле. Той ме попита какво бих посъветвала напъпващите писатели и аз си представих как с безпределна досада разпъвам пръсти пред него като ветрило наричайки на всеки от тях "да четат вече са им препоръчали"(кутре), "да пишат също"(безименен), "и да си четат написаното до припадък не е нищо ново"(среден), "да имат търпение вече са ги съветвали..."(покзалец). "Аз мога само да ги посъветвам (в този момент се разпъва палеца право нагоре, а останалите пръсти се прибират в рехаво, неангажиращо юмруче за подсилена визуална убедителност) да тренират да-да композиране. Ще припомня, че да-да е течение в изкуството, което умишлено се стреми към безсмислие и да-да упражненията по литература създават текстове от рода: "Петте конкуренции екстраполираха околосветското споглеждане в двукрака параноя. Мисълта от пътя натегна дълго през противоестествените чушки." Да-да композициите са граматически правилни и съгласувани изречения, но нито една дума не трябва да образува смислена фраза със съседните си.Такива упражения помагат на мозъка да търси асоциации на места, където обикновено логиката го възпира."
Commentaires