Отговорът е в книгата

Това е едно забавно интервю с моя ситком-роман Съквартиранти. Не, няма грешка в предното изречение, ще задам на книгата си няколко въпроса, а тя ще ми отговори като я отворя на произволна страница и прочета първото нещо, което пише там (и се връзва що-годе).

-Здравей, книго!

-„Здраво!“

-Може ли да ни разкажеш накратко за себе си?

-„Сега ли държиш да ти отговоря или може и по-късно?“

-Ми не е чак толкова спешно сякаш…Забавно ли е да си ситком-роман?

-„Разказвали са ми, че да, но при други обстоятелства“.

-Как си представяш идеалния читател?

-„Пиян! - реагира веднага бурно тя. – Естествено.“

-Как се виждаш след пет години?

-„От к‘ъф зор ме питаш това?“

-Въпросът е доста популярен всъщност…

-„Стига, Пешо, да ти имам проблемите!“

-Кажи ми тогава какво най-много харесваш у себе си?

-„.. приятно за четене, забавно и разнообразно. И да не забравяме, роден от пълен хаос и липса на всякаква организация и контрол.“

-Да сменим малко темата: какво е мнението ти за глобалното затопляне?

-„-А ти защо толкова много искаш да знаеш? Нищо лошо няма да ти се случи, ако останеш неосведомена. Не си ли забелязала, че често колкото по-малко знаеш, толкова е по-добре“

-Ще успеем ли да изчистим океаните от пластмаса?

-„Лесно е да се каже...“

-Очаква ли ни безоблачно, щастливо бъдеще?

-„Хората трябва да оценяват напредъка, а не винаги за мислят за съвършенството, което и без това е непостижимо.“

-Какво ще пожелаеш на читателите си?

-„Освен да ви пожелая приятен ден…“