Предизвикателство

Май и разкази. Предизвикателството беше през този месец да напиша 18 разказа, като поне един от тях е или 1) в рими; или 2) анти утопия; или 3) без буквата А.

Докато участвах в този експеримент, много бързо разбрах, че 1) не е никакво предизвикателство. Резултатът - два такива разказа за десет дена. Единият за фехтовач. Познай с какво се римува фехтовач!

Антоутопията ми е доста наивна, споменавам я само защото, докато я писах проумях, че предизвикателството не беше жанрът, защото той винаги може да не е това, което трябва да е. Истински ме затрудни липсата на разговори. И то при положение, че имаше два. Затова е редно да отбележа, че следващия път, когато търся най-доброто от себе си в смели писателски приключения, трябва да бъде 4) без диалог.

От само себе си се налага изводът, че най-добре се работи, когато нещо липсва и нямам търпение да споделя резултата от 3). Но преди това да спомена, че този опит ми помогна да открия един гаден, ретроспективен подлизурко в главата ми, който мереше всяка дума, която пишех на приятелите си часове след като разказът беше завършен и вдигаше червен флаг при всяко А. Почувствах се като в песента, където една част от дамата е в София, а друга в Севлиево. Мисълта ми е в главата, ама не ми върши никаква работа, щото виси в минало време и се натяга да ми се хареса, а дори не е разбрала, че в момента се занимавам с друго. Чак ми се ще някой всезнайко да ми обясни, как при това положение да съм сигурна, че нищо на света не е по-бързо от мисълта.

И последен коментар от този тип преди текста - защо когато след час и 40 минути въртене и оглеждане на думи и мятането на хиляди от тях в коша, наперената усмивка, че думата "да" съвсем естествено се оказа излишна, отричането на цяло глаголно време, който жест придава една скептична екзотичност на повествованието, и множество други синтактични маневри и не дотам уместни замествания, убедена в това, че съм постигнала целта си, пуснах търсене на А, имах 13 намерени.

Кой с кого

Живели преди време две девойки в тесен столичен дом.

И двете пълзели по твърдия под в този ден, подобно много преди него.

-Къде е тоя с кривия чеп? – промълвило едното момиче изведнъж.

-Вие ще се вземете ли или не? – проговорило другото момиче. – Държите си ръцете и нищо повече. Додея ми от недомлъвки. Вече седми опит ми е и не успях с теб. До тук ми е дошло.

-И тоя тук е пълен несериозник! Иди ми дойди ми – открил си е мястото в тоя живот, но търси ли, търси нещо ново.

Момичето изпуфтяло с пренебрежителен жест. Без усилие елементът се отделил от другите. Другото момиче бързо го смести в мястото му. Вместо обособен вдлъб или зъб, ръбът от този елемент просто се виеше.

-Туй, което ми причини изключително силен гняв с този пъзел е, че всеки един елемент е две по две. Съвършени, идентични всички, освен тия с вълничките.

-Изумителното е, че при пъзелите много лесно ще си открият мястото тия с недъзи. Тези, с четири дупки или с резки чупки примерно. Пък съвършените стоят до последно непотребни.

-Верно си е.

-Редим толкоз време и сме доникъде – обобщи.

-Ще се получи, споко.

-Гле'й ги, тия не си вървят, пък се впили едно в друго все едно светът ще свърши...

-Ето!

Елементът от пръстите й все едно се излял в отворът, където бил сложен.

-Видяхте ли колко е лесно! – въпросът бил към прострените по целия под елементи от пъзел. Около две трети от всичките две хиляди. Цветните лодки вече няколко седмици стояли готови, но сивото, безбрежно небе си зеело пусто, подобно сивото необятно море безбрежно пред лодките.

Още един елемент открил мястото си, победоносният вик от момичето проехтял между стените в тясното помещение.

-Морето е готово!

-Юпи-и!

-Време е. Ще се почерпим ли доволно след постижението?

-Естествено.

Постоянството е пътят към успех и просперитет, но не може без късмет. Ден след ден и елемент след елемент пъзелът едреел пред погледите им. И очевидното им изболо очите. Последният елемент никъде се бил покрил.

Къде ли не го търсили, колко ли чистели, мели, цели две недели, но без успех.

Със злобен жест пъзелът бил проводен в кошчето с боклук.

Четири години по-късно, последният елемент се появи под люлеещия се стол. Двете девойки тъкмо се местели в ново жилище. Изпроводили го със смях.