От три дни живея в панелен апартамент в София и вдъхновението ми приижда на вълни. Ето го и резултатът - разказ в рими, изпълнен с агресия, обиди, писъци и шум от работещи строителни машини
Българският съсед
Трудно е в днешно време да се живее в София в жилищен блок. Стандартът на живот стана висок и хората цялата красота на света, и формите и цвета, у дома си искат да пренесат, че да си живеят рахат, потънали в лукс и съвършенство – какво блаженство. Но в стандартната многоетажна сграда душата ти страда, не е помислил строителя за уникалния човек, че трябва да се чувства доволен и лек, а жилищата направил е по единия калъп – всяка стена с другата еднаква и всеки ръб с ръб. Неудобен се оказва жилищния блок – на строителите да им е за урок.
Странна работа са тия преустройства. Често причиняват психични разстройства на съседите и техните гости. Които никак не са прости и си търсят всеки следобед дрямката и почивката, за да са готови вечерта за запивката. И тъй назрява спора между красотата в прогрес и на дремещия излишния стрес.
Не бяхме забелязали преди да се роди детето, всички места, където разпри се въдят безчет между ядосан съсед и майстор заклет. Но сега като вече сме трима, на сън огромен недостиг има и влизаме вече в непознати за нас роли – като тази на човека, който беси и коли, за да постигне малко спокойствие в този живот, с една дума щом бебето заспи да отпусне окото и като кашалот да се тупне в леглото.
И ако в този момент чуеш шума на къртача, сърцето ти моментално чак до гърлото подскача и се впускаш веднага в борба за справедливост, напук на привидната ти сънливост. Има нещо в ситуацията, което отявлено те дразни и то е анотацията. Всички събарят, рушат и шумят, никой не ги спира, прав им път, ама този нахалник от седмия етаж с привидната вежливост чашата преля. Ама че особен персонаж, какъв му е зора да слага бележка на вратата, че ще спазва за почивка часовете и правилата, само лъже горките хора. Поне е написал в бележката тъпа, че е в апартамент 40 и усещам как с назрялата в мен агресия, тази престорена коректност ще му излезе скъпа. Поне да си беше мълчал, педалът му с педал. Един и половина е часът, не знам тоя в коя часова зона живее, но сигурна съм, съвсем скоро друга песен ще запее.
Вече пътувам нагоре с ревящо бебе в асансьора, готова на лицемера целия апартамент до основи да съборя. Облягам се на звънеца като Баба Меца и чакам някой да ми отвори, но стъпки не чувам и още повече кръв в главата ми нахлува, а бебето в ръцете буквално ме вбесява: пълен смут и паника с рева си всява. Спрели са къртача маймуните мръсни, просто ми втръсна, правят се, че ги няма, а аз съм бясна като ранен бик и готова да им покажа на какво е способна една супер-мама. Само да ми паднат, ще ги просна на паважа. Направо ще ги размажа.
И гледай ново двайсе, въртя се като еврейка обрана, не вярвам, не възприемам и чувствам се изиграна, когато чувам и усещам шумене нечовешко и треперене тежко от апартамента отсреща. Чак бебето за миг млъква от изненада, докато дебна в засада съседите проклети, и ги обиждам дори с най-лошите думи, хитрецът остреща въобще не се куми. Използва момента, че е написал съобщение агента и без грам неудобство или срам кърти и чука, егати боклука! По цял следобед той никой във блока не оставя на мира, а накрая нека апартамент 40 обере пешкира.
Comments