Аз-разказите в лутане между Пауло Коельо и писането с лява ръка

Това лято се замислих за разказите от първо лице, защото един колега в работата сподели, че чел супер шантава книга, в която гледната точка постоянно се сменяла и той по правило ги разпознавал, но когато разказвачът казал нещо от рода 'танцувах въодушевено, преди да се запаля и огъня да ме погълне в хищните си пламъци; след това изчезнах и на мое място се появи сестра му', моят колега изпаднал в дълбок размисъл, преди дедуктивно да заключи, че разказът е от гледната точка на привидението в болното съзнание на главния герой.

На мен винаги ми е било най-интересно да пиша от името на неутралния разказва, който само се подхилва в шепа и искрено се изумявам на писателите, който могат да напълнят 500 четими страници с история, разказана от първо лице с персонаж с подобен характер като собствения им, без да ги хване съклет.

Затова, когато аз захвана разказ от първо лице, за да избегна вероятността да си прережа вените на средата на повествованието, хващам герой, който да не прилича на мен. И за по-интересно винаги мъж.

Поне си мислех, че е за по интересно, преди да се размечтая на глас за бестселър с мойто име на корицата пред една приятелка. След разговора с нея, често изпадам в размисъл дали не е борба за справедливост.

Та тя каза 'само пиши, за нещо което разбираш, а не като Пауло Коельо, който разказва през погледа на жени'. Така ли прави, попитах разсеяно, докато се опитах да си спомня какво съм чела от него. И докато тя разказваше за 'край река пиедра седнах и заплаках', аз се сетих, че тази книга всъщност съм я чела. Да, знам я, върнах се въодушевено в разговора, ама аз така и не свикнах, че това е жена: още на първите 5 страници ми се стори абсурдно жена да говори/мисли/вижда това, което четях и просто приех, че е мъж, който иска да се прави на жена. И се впуснахме в подробности кой какво си спомня и кое е било най-абсурдното.

След това се прибрах вкъщи, седнах пред недовършената си история с работното заглавие "Хоро", вдъхновение за която ме прасна, докато бях седяла на пейка по-рано през деня и, вадейки тетрадката за непредвидени вдъхновения от чантата си, се замислих дали и аз не съм като Коельо (което от конкретна гледна точка всъщност не би било никак лошо, но в случая имах предвид друго :)

За зла беда, пред очите ми се беше изтипосала интимната сцена от историята ми, която прочетох и поклатих категорично глава. Много, много зле. Адски много злееее, както пееха Хиподил навремето. Захванах се да редактирам, решена да разбера героя си по-хубаво и лека-полека да станат нещата. И под влиянието на прясно проетената "Как живота имитира шах" на Гари Каспаров, настроена да мисля извън дъската, а не извън кутията (усещам, че започвам да звуча като Гугъл транслейт :), изведнъж се сетих, че като малка по едно време исках да се науча да пиша с лява ръка.

Спомних си, че на първия опит беше адски неестествено и трудно, както за писане, така и за четене. Вторият път вече знаех, че не мога да правя нещо ново, започвайки от нещо старо и вкоренило се като навик, и опитах нова изходна позиция: пиша с лява ръка върху вертикална повърхност. Така е много по-бързо и лесно. Обикновено пиша ситно - с лява ръка опитах едри букви и вървяха добре, но в един момент усетих, че химикалът не лежи комфортно в ръката ми. Ако взема нещо по-дебело... Маркер? Не, много ми тежи. Нещо по леко? Четка за рисуване? Може би само главни букви? Накрая пишех на дъска с тебешир с лекотата на учител с 30-годишен опит и доста по-красиво, отколкото с дясната при същите условия.

Общо взето седнах да пренаписвам като се гледах отстрани и се опитвах да оставя героя да си обича момичето на спокойствие. И внезапно на екрана пред мен се появи текст, който сякаш никога не беше минавал през моя мозък, но ме изненада приятно. Стори ми се уместен. Хареса ми. Ето го.

Придърпах я още по-плътно и с другата си ръка, сякаш аз бях стена, а тя тапет, който исках да ме покрие изцяло, да остане върху мен завинаги, придавайки ми цвят и характер. Потопих се във вкуса и аромата й. Може и да бях затънал, нямаше значение.