Има една книга, която ме наблюдава строго от рафта с неща, които чета в момента, вече почти година, съседите й на този 'горещ рафт' се сменят постоянно. Тази благородна английска книга попадна в ръцете ми коледно-новогодишно и аз четох с удоволствие 20-тина страници от нея, на които между другото открих нещо гениално по повод живота онлайн.
След това ми стана скучна, усещах, че чета механично, без емоция и я оставих. И до нея идваха и си отиваха колумбийски саги с отвличане и зайчета-еднорози, истории за момчета и вещици, за летящи кръчми, за магии и заклинания, за кокер шпаньоли, за виртуални реалности. За малко поспряха и танцуваща двойка в очакване на някого, Гари Каспаров, немски комунист с пет псевдонима и кой ли още не.
А аз се смях и плаках с всички тях, зачитах и въздишах, спирах и препрочитах, препусках и забавях, докато благородната английска книга седеше там пренебрегната и ме гледаше... знам ли може и шоколад да се е тъпкала през цялото това време, защото, когато я хванах преди два дни ми се стори подозрително тежка и от любопитство я сравних с друга със същия брой страници, от която се оказа с половин сантиметър по-дебела.
Нищо, взела я бях, ей сега я почвам от средата и ако пак ми стане трудно да я чета, ще я подаря на някой, който ще се забавлява с нея. И ето седя, чета, проявила милостиня и опитвайки се да угодя на нещо, което няма нищо общо с мен, отегчавам се, прескачам страници, чета, без изобщо да се интересувам от нищо написано и изведнъж виждам думата. Виждам я за пръв път, а тя се разполага на реда, сякаш е коя да е дума. Прочитам я пак, звучи супер нелепо, дали не е печатна грешка. Прочитам я пак. Става за име на анимационен герой, всъщност, един от тия, на които все не им върви. И изведнъж, с пълни с блясък очи скачам да проверя какво значи. Все пак отдавна не съм научавала нова дума на родния си език, а пък тази дълга и даже става за име и фамилия на анимационен герой. (За протокола предишната дума, която научих беше 'секуларен' и от нея нямах особена полза, освен че започнах да наричам с истинското му име автора, който преди това за мен беше Александър Сепуков.)
Така че с нестихващо вълнение, с треперещи пръсти едва ли не написах на компактния си екран на лаптопа п-о-в-и-д-и-м-о-м-у. И излиза един куп информация на руски и уточнявам, че искам само български. И идват цитати от 'Под игото' и разни други текстове, дори на една идея по-стария български езикъ. Чудна находка, зачитам се безразборно и се чувствам все едно пътувам във времето. Даже намирам прекрасен мъж. А смятам, че е прекрасен, защото е казал 'От упоритостта на младите бях вече съвършено отчаян, та и знаянието им беше, по видимому, май съмнително.'
И изведнъж много искам да зная от къде е избягало това изречение, искам да прочета книга от Стефан Бобчев, това е.
А ако не беше скучната книга, дори нямаше да знам, че той съществува.