За пръв път видях как сам да си направиш книга от компютърен текст, без специални приспособления, в уюта на собствения ти дом, когато бях на 17. Даже си изпросих описание стъпка по стъпка с илюстрации как да нагласиш полетата на листа в каква последователност да го пуснеш четири пъти през принтера. После сгъване, лепене и гледане на щипките за пране с влажен поглед, докато Ц-200 изсъхне и след това залепяш кориците и та-да-а-м! Твоя собствена книга. Тираж:1, печатни коли: 17, можеш да си я разлистваш, четеш, да се радваш на заглавието и на името си на първата корица, както и да я даваш на любопитни хора.
В началото на годината, както си седяхме след танци, някои попита всички какво е най-голямото ти желание през тази година и въпреки, че звучеше тъпо след 'да намеря любовта', което казаха преди мен, аз казах 'да завърша книга'. 'А започнала ли си я?' беше моменталната реакция и аз с гордост обясних, че съм започнала цели три. Излъгах, защото бях забравила цели две, които бях започнала отдавна и забравила, че съм ги започнала.
Сега, като си гледам милото желание, направо му се радвам колко добре е формулирано. Ако беше 'да напиша книга', вече може да се брои за изпълнено два пъти, пък то не е, защото толкова много неща се случват от написването на една книга до завършването й, толкова трудно става понякога решението кога да спреш и как.
Аз спрях когато измислих края, който винаги ми е липсвал в сериала 'Приятели' и донатамъних историята, така че .да се стига до него естествено.
В такъв момент на прилив на чувство на уважение към мен, най-естественото нещо за правене, естествено беше... тираж:1, печатни коли: няма, всичко се реже с напредването на технологиите.
И така имах си книга, която да прочета с нови очи след известно време, но не по-малко от месец.
Не мога да я прочета след доста повече от месец вече. Нямам лупа...
