Да спасим интервютата (4/5 Захари Карабашлиев)

В ей-този пост https://erasilvertongue.wixsite.com/veraangelova/post/интер-вю обещах да обърна внимание на интервютата като възможност за изява, която много хора безразсъдно пропиляват. Както интервюиращия, който пропуска да научи нещо интересно, така и интервюирания, който сам се лишава от възможността да изненада себе си и да си достави удоволствието на импрвизацията.

И с риск да се повторя, все повече време ми отнема да намеря интервю, в което на излишен въпрос се дава разточителен, неангажиращ отговор. Неангажиращ, защото се проваля да ангажира вниманието.

Днес реших отново да се гмурна в шарения свят на киното и се качих на влакче от видеа с Крис и Бенедикт (с непроизносимите фамилии, нека да ги наречем Хамстринг и Къкюмбър), което ме отведе на прекрасни места с известно количество Джони Деп и Тим Бъртън за разкош.

Оставям интервюто с Бенедикт тук за вдъхновение Benedict Cumberbatch Plays With Puppies While Answering Fan Questions - YouTube, дори ако го гледате само до 1.36

И от трети дубъл се намесвам в интервю по повод романа Хавра. В първия дубъл се пуснах на интервю по повод Опашката, като, несигурна дали интервюто ще има нужда от спасяване или не, спрях видеото след първия въпрос. А той беше "Как роман, написан 2014 (...) звучи сякаш прескача времето и поглежда в това наше неясно бъдеще?" И като всеки въпрос, започващ с "как", почти автоматично се появва отговора "Ами ей-така, много лесно", но уви неподходящ за ефир, пък и несъмнено бездарен. Записах въпроса. Прочетох го няколко пъти. Спонтанният ми отговор беше или "Хората са тъпаци, повтарят едно и също през цялото време" или "Тъжно е, че нищо не се е променило от 2014-а" или "А откъде сте сигурни, че история писана през 1916 няма да действа по същия начин". С една дума искрено се радвах, че въпросът не е зададен на мен и след като чух отговора, бях уверена, че точно това интервю наистина няма нужда от спасяване.

Във втория дубъл една дама, седнала "на кафе" твърдеше, че "хич не е лошо за един автор да сме затворени по домовете си - време да пишеш" спрях я точно след тези думи и отговорих с нещо за свободата в това да ти е отнета свободата. Но когато отново я пуснах тя насочи въпроса в друга посока и аз изведнъж изгубих всякакво вдъхновение да отговарям на въпроси за книга, за която не зная нищо. Така се стигна до трети дубъл.

1. Един от героите ви в Хавра (...) е посещавал щатите. Да търсим ли други такива автобиографични моменти? Ако това засилва удоволствието от четенето, да. Може би е интересен подход - вместо да развиваш теории кой е убиеца, да залагаш дали писателя е споменал бившата си или не и да си организираш своеобразна игра на бинго. В книгата има много автобиографични моменти и аз дори ен съм се опитвал да ги крия.

2. По своеобразен начин, като че ли Русия, Америка и България се преплитат в книгата, макар и в различни темпорални пластове. Как всъщност те се съчетават или си противоборстват? Когато бях дете, бяхме облъчвани от про-руска пропаганда. Човек не можеше да кихне, без да му се изтъкне величието ан Русия или непобедимостта и съвършенството на СССР. Самата България беше повече концепция, отколкото заобикалящата ни реалност. Когато тези две концепции рухнаха, в анстаналия хаос, САЩ бързо се намърда на трона ан концептуалното величие. Вместо да противопоставям концепции, аз предпочетох да се позова на факти - погледнах назад в историята, където знаех, че ще намеря нещо по-голямо и по-истинско от тази жалка борба за надмощие.

3. Аристотел казва, че литераатурата се занимава с възможното, докато историята само с вероятното. В този ред на мисли едно такова завръщане на писател от САЩ по-скоро вероятно ли е или по-скоро възможно? Завръщането на писателя е колкото вероятно, толкова и възможно. Писателите, в своята същина сме нещотърсачи. И, независимо дали сме на връх или в падина от творческия си поход, от нас не може да се очаква друго, освен да тръгнем накъдето ни води сърцето. Но говорейки за художествени измислици, в романа има рускиня, която пише дневник на английски. Това, в реалния исторически контекст, е много слабо вероятно.

Ето и оригиналното интервю Със Захари Карабашлиев за книгата му "Хавра" - YouTube (което съвсем неволно се оказа с човек с трудна за произнасяне фамилия :-)