В ей-този пост https://erasilvertongue.wixsite.com/veraangelova/post/интер-вю обещах да обърна внимание на интервютта като възможност за изява, която много хора безразсъдно пропиляват. Както интервюиращия, който пропуска да научи нещо интересно, така и интервюирания, който сам се лишава от възможността да изненада себе си и да си достави удоволствието на импрвизацията. И незаменимото съпреживяване на момент, който после си спомяш с удоволствие.
На ред е Алек Попов с интервюто му по повод издаването на Мисия Туран, което може да се види тук: 120 минути: Писателят Алек Попов се завръща с нова мисия - "Мисия Туран" - YouTube
А сега следват моите алтернативни отговори на първите три въпроса, зададени към Алек Попов, като се опитвам да се поставя на неговото място (което се очаква да е една идея по-лесно от това да съм на мястото на Дейв Грол)
Въпрос 1: Приликата с реални лица и събития случайна ли е или не съвсем?
Приликата с реални лица и събития е неизбежна, а разликата с тях - съществена за един хубав роман.
Това, което е случайно, е нишката, която продължаваш да предеш, след като вълната от къделята на действителността свърши. Когато пресукваш тънкия въздух с бистрат мисъл на чистото вдъхновение и сюжетът запрепусква бясно към поляна с маргаритки, на която бабата на главния герой му прави любимите яйца по панагюрски, застанала в поза дърво и свиреща на кавал с гипсирана лява ръка след ски ваканция в Аспен. Тогава разсъдъкът скача като ощипан и тръгва лавината от въпроси."На открит огън ли ги прави тия яйца? Ако духа вятър няма шанс", "Как държи тигана, ако свири на кавал? Как изобщо свири на кавал, ако ръката ѝ е в гипс?", "Как може точно по панагюрски да са му любими? Бъркани са по-хубави", "Как Аспен?! Трябва да е Чепеларе! И щеше да е по-яко ако с гипсиран крак правеше поза дърво". И в този момент единственат работа на пишещия е да избере кога да се довери на познатото и кога на непознатото, за да получи идеалният баланс между старото и новото, очакваното и изненадващото, преживяното и измисленото, конкретното и абстрактното.
Въпрос 2: Дотам ли стигнахме да търсим българи във въображаема държава?
По-интересния въпрос, на който и след завършека на книгатанямам отговор, е "не се ли превръщаме във въображаеми българи в истинската ни държава?"
Въпрос 3: А в Туран какво се случва? Що за българи са българите в Туран?
Българите в Туран имат много специфичен фолклор - туранските ръченици се танцуват от лицева опора. Основна причина за това са силните сибирски ветрове, които налагат такъв подход, за запазване на баланс и телесна температура на танцьорите. Разбира се, момъкът и девойката пак трябва да се задяват и да си намигат, което говори за отлична гъвквост и координация. Но точно такива са истинските българи!
Comments