В петък, 27-и септември, ситком романът Съквартиранти, току-що излязъл от печатницата, беше представен на най-нетърпеливите си читатели.
Експозето на Вера Ангелова беше структурирано като отговор на два въпроса: „Как написах книгата?“ и „Защо пожелах да бъде издадена?“, които да разпалят любопитството на публиката за още въпроси.
Как написах ситком романа Съквартиранти?
Историята на написването силно наподобява историята на една бира, която колегата ми Сьорен в отдел „подводни кабели високо напрежение“, където работя, се опита да ми бутне в ръката миналата пролет, по време на тиймбилдинг в който се състезавахме с отдел ‚подземни кабели високо напрежение‘ кой ще сготви по-съвършена вечеря с 4-степенно меню. Веднага му се скарах, че ме разсейва докато давам всичко от себе си в готвенето и да се стегне, защото иначе ще помисля, че е двоен агент. Той очевидно се засрами и хвана да бланшира аспержи и аз си мислех че разговорът ни е приключил, но ето че след вечерята, той отново се приближи до мен и ми подаде чаша бира. Имам си ром с кола, благодаря – отговорих. Трябва поне да я опиташ, това е Карлсберг 1883 – обясни въодушевено той. Ок – казах си наум – звучи като Левски 1914 – толкова са ми непонятни мъжете, когато толкова се обсебят от някакво си име и година!
Докато гледах недоумяващо, Сьорен със забележителен патос разказа, че дрождите са от 1883-а година. Ококорих се още повече. Знаех, че датчаните са известни със своята минималистичност и пестеливост, ама да стискат едни дрожди 185 години ми се стори прекалено.
Когато подготвяли старата фабрика за разрушаване, за да направят на нейно място модерна офис сграда, намерили дрождите в мазето, поясни обстоятелствено Сьорен, дали ги в лабораторията и се оказали все още живи, здрави и годни да създават бира, затова решили да ги използват в този уникален продукт. Пий, лимитирана серия е, добави с убедително кимане.
Същото се случи и със Съквартиранти – през 2016, докато разчиствах килера в старата къща, кашлях от прах и проклинах съдбата в ръцете ми попадна рекламен тефтер на фирма за строителни материали, разгърнах го и зачетох: група студенти, вестник, реферати, изпити, скърцане на легла, конфликти, недоразумения. Първата ми реакция беше – какви са тия детински глупости и а-ха да метна тефтера в боклука пред погледа ми попадна следния диалог:
– Последно, ще ни споделиш ли? – полюбопитства отново Стефи.
– Няма нищо за споделяне – отговори с усмивка, свивайки невинно рамене. Очите ѝ засияха под нежната извивка на клепача като изгрев над Стара планина.
– Да бе, само като ти гледам блясъка в очите...
Детелина сведе свенливо глава, за да не се вижда издайническият блясък. Обгърна с длан юмрука на другата ръка под брадата си.
– Кажи де, кой е той? – подкани я отново Стефи.
– Едва ли го познавате. Казва се Пламен и учи в УАСГ, специалност ССССССССС.
– Уау! – възхити се чистосърдечно Борко. – Много готина специалност. Това нали значи секс, секс, секс, секс, секс, страхотен секс със Стефи?!
Стефи избухна в презрителен смях, който подчерта с пренебрежителен поглед.
– Не-е, стига с това вече! – усмихна се Детелина и погледна предупредително Борко. – Значи „Самобитни строителни системи за съвместяване на стомана и стоманобетон в съвременните сгради и съоръжения“.
– Брей! – включи се отново той. – И как е в леглото твоят Супер Самобитен Строителен Сладур Със Страшно Съдържателен... – тук му хрумна върховна глупост и той направи пауза, за да изчака второто нещо, което ще му хрумне – ...Съдбоносен Сатър.
Този диалог ме разсмя. Малко са нещата, които ме разсмиват, затова аз прибрах грижливо недовършения ръкопис в чантата си не спрях да пиша, докато не завърших историята.
Само заглавието липсваше. И то дойде почти от само себе си, заедно с жанра, когато разминах на улицата девойка с тениска на сериала Приятели. Моята история беше също толкова непринудена, ситуациите също толкова комични, а това че действието се развива в Студентски град, значеше, че най-доброто заглавие е Съквартиранти – ситком роман.
Защо пожелах книгата да бъде издадена?
Защото искам хората да се смеят, да им е забавно и весело. Живеем в свят, в който се фокуса почти винаги върху драмата, страданието и престъпленията. Исках да допринеса за възстановяване на баланса.
Моят опит с книги е, че тези, които са ме разсмивали гръмко и необуздано, толкова, че да ме заболи корема и да ми се схванат бузите, имат завинаги специално място в сърцето ми. Затова и ентусиазмът ми да разсмея повече хора със ситком романа Съквартиранти е толкова голям.
Една от книгите, разсмели ме до сълзи е Автобиография на Бранислав Нушич. В предговора й той разказва за своите три „аз“ бродещи по света с различни пътеки. Първото Аз, замислено и угрижено, родило се когато свъсил чело в скута на майка си. Второто Аз, родено с първата сълза проронена на бебешкото му лице, което вижда и чувства тъгата и нещастието. И третото Аз, дошло на този свят с първата му усмивка в майчината прегръдка – което вижда само смешната страна на нещата.
И ето какъв е разговорът на тези тримата след 60-годишното им бродене по света.
Пръв заговори оня, който бе носил грижите на целия свят:
— Изморих ума си и изтощих душата си от мъка по хорските неволи.
— Освободи ли поне хората от тях, та да им стане по-леко?
— Не, защото грижата е неразделен спътник на човека. Тя е предпоставка за човешкия напредък. Убедих се, че е истински грях спрямо човечеството да му се отнеме грижата.
— А опозна ли поне живота през своя дълъг път?
— Не, не можах глава да вдигна от грижи.
След него думата взе оня, който цял живот бе проливал сълзи:
— Очите ми изтекоха от плач и душата ми се превърна в пустиня от скръб по човешките страдания!
— И можа ли поне да изкупиш човешките мъки?
— Не, страданието си остана между хората, защото, казват, животът е страдание и без страдание няма живот.
— А опозна ли поне тоя живот?
— Не, сълзите замъглиха очите ми и аз не можах нито да видя, нито да разбера нещо.
Взе думата и третият, който цял живот се бе смял:
— Устата ме заболяха от смях — толкова смешно има сред хората и в живота им. Колкото повече опознавах живота, колкото по-отблизо опознавах хората, толкова повече се смеех. Дори и сега, на стари години, когато се обръщам назад, умирам си от смях.
На този, третия, които, смеейки се в живота и над живота, извървя своя жизнен път, на него възлагам аз да напише страниците иа тая моя юбилейна книга, защото единствен той е видял живота.
Аз също оставих моето смеещо се Аз да напише тази книга и сега когато тръгва по книжарниците в страната, благодарение на издателство Потайниче, мога само да ви посъветвам (перифразирайки думите на моя колега Сьорен) „Прочетете я, лимитирана серия е.“
Разговор с публиката след презентационния монолог.
Какво е ситком роман?
Ситком романът е история, в която хуморът се ражда изцяло в дадената ситуация. Много хумористични романи осмиват различни черти на характера на героите си или реализират сатиричния си размисъл с умело авторово пресъздаване на случки. Ситком романът описва ситуации в които различни хора се правят на интересни, често със забележителен успех.
Студентски град за мен е мястото, където можеш да срещнеш най-много неподправен колорит и желание за изява. Като една гигантска импро-сцена, където комедията се ражда по най-естествен начин и забавлението е неделима част от живота.
Героите на ситком романа имат ли прототипи в истинския живот?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос, преди да уточня какво означава „прототипи в истинския живот“. Героите са вдъхновени от реално съществуващи мои колеги от студентските години, но книгата ги постави в ситуации, в които не могат да бъдат в реалния живот. Все едно да вземеш едно растение от дадена градина и да го пресадиш в съвсем различна почва и климат, където то се развива по коренно различен начин.
Има ли Вера, превъплътена като някой от героите?
Да. Неизбежно е повлияла образите на всички тях. Но за един можем да кажем, че е повече „Вера“ от останалите, защото в реалия живот няма прототип.
Кой?
…
Момче или момиче?
Момче.
***
Ситком романът Съквартиранти може да се закупи оттук: http://www.vetrovete.com/sakvartiranti-sitkom-roman-ot-vera-angelova
Посетете страницата на романа във Фейсбук: https://www.facebook.com/sitkomroman/
Повече за автора: https://erasilvertongue.wixsite.com/veraangelova/bio-1
Повече за издателството: https://www.potayniche.info/
댓글